Прегръдка, събрала целия свят
и само прашинка от него...
В нея е застинало времето,
а минутите ни пак летят...

Прегръдка, изпълнена с нежност,
с нажежена до бяло болка,
с разтърсваща тялото тръпка
и усещане за безнадеждност...

Прегръдка с цялата жестокост
на една невъзможна любов
изтръгва от сърцето ми зов -
моята съдба и обреченост.

Тази прегръдка избор не дава
и аз си оставам в нейния плен.
Искам я отново всеки ден -
душата ми за нея се продава.

Цветанка Тупанска