Поръчах ли ти, Господи
когато дойде време
и аз от този свят
покварен да си ида,
небето да постелеш
с най-новите премени,
с цветя по пътя пръснати
в сапфирена коприна.
Поръчах ли ти, Господи
когато си замина
с последното причастие
да пратиш милостиня
с красиви пеперуди
и аромат от Рая.
без ропот, без сълзи,
без шепи пръст накрая.
Разказах ли ти Господи,
по пътят ми към тебе,
как спъваха ме ангели
не пускащи да мина
и още, как на съмване
от дъното на пъкъла
помагаха ми демони
за да изкачвам стълбата.
От теб научих истини,
да не препивам с ближния,
а във враговете си
да търся красотата.
Помолих ли те, Боже,
от плодовете в Рая
не ми откъсвай повече,
че...
раните ми парят.
Поръчах ли ти, Господи...
Щом искаш забрави ме.
Но, посрещни ме, моля те,
по пътя ми... на края.
............
Погрешен ще е само
пътят ми към Рая!