В нощта на Вси Свети, бях свита в своя дом на края на света
Дойде до мен, момче обвито във воал, загадъчно целуна ме...
Аз бях принцеса, вятърът ме галеше и... обричаше ме
А той стоеше в миг скован и ме обгърна с нежната си плът.

Припев:
Не зная на къде политам, принце мой, принце мой, мой но на нощта
Ах, смътно ми е как да те забравя, да те оставя или любов да дам
Заливай ме с нежност на воал, остави на вятъра да го повява.
Върви си, принце мой, върви, аз мога само себе си да давам.

Нощта обича само мен и никой друг, сама съм и съм още по-желана.
Ела ме прегърни, аз искам само вятърът да вее мойта мъка.
Върви сега, затичай се след нея, не оставай миг при мен
Аз мога само себе си да давам.
Пр.:Не зная на къде политам, принце мой, принце мой, мой но на нощта
Ах, смътно ми е как да те забравя, да те оставя или любов да дам
Заливай ме с нежност на воал, остави на вятъра да го повява.
Върви си, принце мой, върви, аз мога само себе си да давам.

От нищото, отново съм тук на нейно място, принце мой, но на нощта.
Как смътно звездите ми се виждат, не искам вече да се уча, а искам себе си да Спра.
И нека моята любов - нощта ме гали и ме връща пак към моите мечти, съдба.
И нека егото си някой пак нахрани с мойта проста нежност на цветя.

Пр.:Не зная на къде политам, принце мой, принце мой, мой но на нощта
Ах, смътно ми е как да те забравя, да те оставя или любов да дам
Заливай ме с нежност на воал, остави на вятъра да го повява.
Върви си, принце мой, върви, аз мога само себе си да давам.

Когато моята съдба реши да ме отведе пак при теб, моя любов.
Аз няма да забравя принца, който ме спаси и ме обгърна с нежност.
Аз само себе си ще поведа към мрака, само себе си ще мъча като звяр.
Не искам вече суета, която ме задържа тук сред тази сган, не искам да съм пътник сам.

Пр.:Не зная на къде политам, принце мой, принце мой, мой но на нощта
Ах, смътно ми е как да те забравя, да те оставя или любов да дам
Заливай ме с нежност на воал, остави на вятъра да го повява.
Върви си, принце мой, върви, аз мога само себе си да давам.