Все се питам, какво е било,

старите снимки с охота горят,

диви цветя, пожълтели на слънце -

моите спомени тихо мълчат.

Тези подплашени женски очи,

дъжд ли във себе си крият?

Долу, в краката ми плаче града,

речни потоци сълзите му пият.

Даже камъкът днес не говори,

но ми топли гърба и ме пази,

виж, любими, във юлския пек

син щурец по косите ми лази...

..................................................