На онзи,дето страшно много го обичах.
Онзи, дето ме разплакваше по цели дни.
Днес за него нямам вече нищо.
Днес за него мъничко не ми горчи.
Той не беше истински за мене.
Докосването пареше, но вече не е така.
Отскубнах се от онова горчиво бреме.
Макар сама, свободна съм сега!
И мога да му изкрещя в лицето,
че успях да го изтрия от ума
и там, където ровил е - в сърцето,
сега се чувства свежа свобода!
Безразлична съм към него вече,
той не е това, което бе за мен.
Душата ми за миг от него се отрече,
и просто все едно ми е във този ден.
С която иска, нека бъде с нея.
Но дали и тя ще бъде като мен?
Нека в своя свят да си живее,
за мен да бъде като камъка студен!
И ден след ден, когато го обгърне самотата,
зная, ще потърси истинска любов.
Но прогонил истинската, мен самата,
ще оглежда пак за друга, нова.
Но когато я погледне във очите
коя ще зърне, нея или мен?
Тогава ще съзре в очите ми сълзите,
и колко бил е влюбен, но и заблуден!