uFeel.me
Страх
Автор: mariasineva,  14 юли 2008 г. в 18:51 ч.
прочити: 1240

Страховете са слабост, а слабостите гнетят човека. Те го поставят в ситуации, които прoтиворечат на интересите му и го задушават. Страховете в известен смисъл ни поставят в окови, поради честата невъзможност да се справим с тях, т. е. те ни ограничават.

Оттам ние , в повечето случаи, си набиваме комплекс за малоценност, който пък води до страх от другите. Аз-ът не познава своите ценности, и затова се страхува от хората около него; той е лабилен, неуравновесен. Човек, който не осъзнава качествата си и способностите си е по- нещастен (а и оттам малодушен) от този, който е останал недооценен от другите. Страхът Аз-ът на слабия характер да не се внедри в обществото довежда притежателя му до отчаяние и безличност.

В основата на философските разбирания за страха стоят два типа такъв-предметен и екзистенциален. Състоянието на страх в дадена ситуация винаги е било съпровождано с ограниченост и известна нерешителност по отношение на действието. За страхливеца светът е заплаха, а за безстрашния човек – предизвикателство.

Реалността плаши страхливеца. Той е свикнал да преувеличава идеята за света и сам да си създава потенциални каплахи. Неизвесността плаши човека, а тя е нещо неконкретно, необразно. Хората свързват конкретни образи, към които изпитват страх с въобржаема недействителност.Това явление в терминологията на Имануел Кант се нарича ноумен, т. е. нещо, за което мислим, но неможем да го характеризираме и то си остава като празно понятие. А когато не можем да дадем име, на един предмет, то ние се страхуваме от него, а страхът от името увеличава страха от нещото (предмета), и в повечето случаи той е неоснователен.

Предметния страх свързваме с конкретни, образни ситуации, които ни плашат. Той е моментен, по- лесно преодолим и породен от действителен застрашаващ ни субект. При него човек изпада в две възможни състояния. В първия случай ( на силния характер) той запазва самообладание и чрез самовнушение се опитва да добие смелост. Във втория случай (на слабия характер)той не издържа на атакуващата го заплаха и се предава на страха, без да е могъл да му устои. И в двата случая водеща роля играе самовнушението. Образно казано, то е нож с две остриета- ако си прототип на силния характер, то мойе да те спаси. Но ако слабия характер е твоето второ Аз, то ще те погуби. И все пак, справянето със страха зависи до известна степен и от личностните характеристики на човека. Те най ясно си проличават в екстремални ситуации.

Екзистенциалния страх се изразява в това , че човек се оказва в дадена ситуация, която пряко или косвено засяга неговото съществуване.

В днешно време идеята за свръхчовека е по-актуална от всякога. Свикнали сме да се чувстваме силни, недосегаеми, безсмъртни. Смъртта сякаш е нещо, което не може да ни се случи, тя отнема живота на Другите, не на Аз-а.Човек все- повече свиква да живее с мисълта, че ще живее вечно, че е изключителен. Смъртта е крайна дестинация, която не се вписва с нашите интереси. Ето защо, когато се озовем в екзистенциална ситуация, или по- скоро състояние, ние се превръщаме в човек, у когото липсват воля и интереси (пълна апатия). Ние живеем в едно празно съществуване, лишено от цели и смисъл. Чувстваме, че смъртта е по- близо от живота, но не сме съгласни с нея, не искаме да й се предадем. В такива моменти си задаваме основните въпроси за живота, търсим дълбоките корени на нашата същност.

Страховете ни потискат. С тях сме слаби, но чрез тях имаме възможността да станем силни. Да се преборим със себе си, да посрещнем смъртта като приятел, като си подадем ръце.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me