Скитник искам да съм аз,
по света да бродя.
Но самотен съм и в този час
с когото и където аз да ходя.
Без теб са скучни часовете,
мислите ги няма в мен.
Пак са те при тебе мое цвете
няма те и отново съм сломен.
Не съжалявам аз, че те познавам
и не искам да тъжиш.
Обичам те и си признавам,
че само ти сърцето ми гориш.
Но от този огън не боли.
Напротив!Той с перце душата гали.
Любовта ми това си ти
и не слушам някакви кавали.
Дали ще съжалявам си е моя грижа.
Дали ще бъда наранен не знам,
но ако рани аз реша да ближа
разреши да го направя в твоя храм.
Говоря ти за мои чувства,
защото мисля твоите ги знам.
Душата моя беше пуста,
но ето пак, че в нея има плам.
Обичам си те мило.
Благодаря ти че си с мен.
Обичам си те толкоз силно,
и няма с теб да съм сломен.
Но не ме е страх от туй,
а от това да те загубя.
Ако това с нас е сън ме чуй!
Обичам те!Не искам да се будя...