Полунощ е,посрещам пак сама зората.Четеш поредния мистих,избягвашпогледа мив тъмнинатасилует потъващ - някак си прогнил... `Дълбая почвата студена,не усещам вятъра край мени ако нещичко намеря,ще открадне ли го той от ръцете ми за стръв. `Полунощ е,а тъй ми се говорина лист описвам своята съдбатова е минало,а бъдещето как да разгадая... `Чертая план,че някой ден ще съмнеи слънцето ще блесне в утринтадо мен ще си превил главаи ще молиш за моята ръка... `Полунощ е, а тъй ми се говори...````````````````````````````15/07/2008/Lina