В малка сгушена къщурка, скрита в цветно белите листа, в далечна планина зелена. Пред прозорец сътворен от чудни и необикновени спомени,в стол от небесни мечти, седи старица бяла. Покрай нея невръстни малчугани все играят и я карат да им разкаже приказката за отминалото време.
Разкажи ни за усмивката, за приятелството, за доброто ,за мечтите,за надеждите, за вярата, за свободата и любовта. Старицата добра размърда устни настрани, а невръстните слушатели се чудят на това движение и опитват се да я имитират.
Да започнем с усмивката, ела те по близо до мен. Децата с нетърпение се доближиха до своята фея и сядат около нея. Първо ще ви разкажа как да направите вълшебство за да плените в сърцата си усмивката завинаги. Добрата жена се наведе над всяко дете и прошепна му нещо. Какво ли и аз не разбрах,но от този миг те правеха същата необикновена гримаса както нея, а очите им блестяха. След това с трепереща ръка ги милваше по меките коси и променяше ги сякаш от вътре, бавно със своята звездна тайна. Преди много лета, хората постоянно се усмихвали непринудено, защото добротата била в техните сърца. Когато се събуждали тя била на лицата им, когато заспивали тя отново била там. Чрез нея хората си казвали красиви и добри неща, тогава думите все още не били измислени, а радостта е била нещо обикновено и всекидневно. Но случило се така, че думите се появили и изместели усмивката, но тя продължавала да се появява когато хората били щастливи и радостни. Минали хиляди години и изведнъж сякаш от тъмнината дошла друга усмивка, която била облечена във същите дрехи като първата,но тя се преструвала на чаровница добра. Човеците я слагали върху устните си принудително и насила, в нея нямало доброта, щастие и радост. Тя била любезна,но студена като лед. Лицата се усмихвали, но очите били тъжни и самотни. След време, както често се случва, хората забравили да се усмихват, а тези който го правили мислили за неизлечимо болни и така до наши дни. Старицата затвори за малко изморените си очи, но изкривена гримаса все още стоеше на лицето и, а децата почуствали с мъничките си сърца, че това е тайнствената усмивка от миналите векове. Стоях като вкаменен и не можех да направя крачка,спомен ме връхлетя и спомних си, че същата таз история и на мен ми я е разказвана,но как забравил съм я ,не знам. Когато зърнете красиво цвете вие усмихнете се, разкажете за него , затова как е направило магия и е събудило усмивката във вас.
А какво е това добро? То май се пие?- ухилено попита момченце.
Не то се подарява и в замяна нищо не искаш,не търсиш и не очакваш,то предизвиква усмивката на лицата ни и благодарност, то кара душите да са щастливи. Преди в далечното минало хората ,не били като днешните, сега големите могат да правят всичко, а тогава едни били лекари, други учители, трети пишели приказки, други готвели вкусни храни,дори имало хора който си играели със най малките,много от тях помагали на природата за да се родят плодовете и зеленчуците, някои гледали животни,правили къщи,страни коли и самолети и все такива работи,които днес ние можем да правим сами. Тогава като искаш да помогнеш на някога ,правиш добро ,построяваш му къща, даваш му храна,лекуваш го, а ти в замяна даряваш усмивка,благодарност и ако можеш помагаш му да сътвори нещо ,което той сам не умее да направи. Най често доброто се изразявало в обикновените жестове ,които се правили без предварителен замисъл те идвали право от сърцата. Ако накарате някой да се усмихне когато е тъжен това също е добро,защото за миг забравил е за неприятните неща. Но и доброто ,като малката усмивка било забравено от хората, и те превърнали се в безлични същества.
Добрата жена се отпусна върху звездният си стола, затвори очи и тихичко каза , хайде отивайте да играете ,утре ще продължим и помнете бъдете усмихнати и добри. Децата пленени от чудната история усмихнати отидоха да играят. Стоях под сянката на вековното дърво и си спомнях приказките за приятелството, за мечтите, за любовта и вярата. Неусетно надеждата в мен се възроди и обещах си да се боря за изгубените чудеса.