От месеци обръщам друга страница,

любов намирам в чужди устни и очи.

Между теб и мен хора очертават граница,

а сърцето нетърпеливо шепне: "Път ми посочи".

Колко пъти съм до всеки щом от мене има нужда,

и колко пъти падала съм заради чужди грешки.

Как от най-близка ставам чужда,

как милите думи се превръщат в евтини смешки.

Днес виждам как спомена след мен е тичал,

но няма нищо по-хубаво от това,

да знаеш,че някой някога те е обичал,

но на яве,а не чрез някакви изкуствени слова.

И колко хора днес ще се излъжат,

за пред другите на щастливи се преструват.

Любов фалшифицират,сърцето и душата лъжат.

Хорското мнение човек не ги прави,нищо не струват.

Колко момичета лошо биха говорили,

без да са опитали и глътка сладост.

Колко много лошо биха ми сторили,

за да се превърнат младите години в старост.

Но аз продължавам винаги смела,

не е лесно,но не свеждам глава.

И до сега никоя Любовта не ми е отнела,

горда съм,че чувствам това.

Хиляди други очи ме гледат небрежно,

всички други устни на твоите приличат.

Защо да си с друг,когато чувството е неизбежно?

И другите не те привличат.

Не искам слава,искам справедливост.

И знам,че в морето от любов ще плувам,

но не искам без теб,проявявам страхливост,

с друг съм нищо,с теб се смея,лудувам.

Не е лесно,помни! Не е лесно

и даже капка честност няма в това.

Не е честно,помни! Не е честно.

Да обичаш тайно и да бъдеш сама!

Дори през сълзи обичай и със себе си горд бъди,

обичай,недей да се чудиш...

Сигурен бъди...

Оценяваш нещо чак когато го загубиш!