От месеци обръщам друга страница,
любов намирам в чужди устни и очи.
Между теб и мен хора очертават граница,
а сърцето нетърпеливо шепне: "Път ми посочи".
Колко пъти съм до всеки щом от мене има нужда,
и колко пъти падала съм заради чужди грешки.
Как от най-близка ставам чужда,
как милите думи се превръщат в евтини смешки.
Днес виждам как спомена след мен е тичал,
но няма нищо по-хубаво от това,
да знаеш,че някой някога те е обичал,
но на яве,а не чрез някакви изкуствени слова.
И колко хора днес ще се излъжат,
за пред другите на щастливи се преструват.
Любов фалшифицират,сърцето и душата лъжат.
Хорското мнение човек не ги прави,нищо не струват.
Колко момичета лошо биха говорили,
без да са опитали и глътка сладост.
Колко много лошо биха ми сторили,
за да се превърнат младите години в старост.
Но аз продължавам винаги смела,
не е лесно,но не свеждам глава.
И до сега никоя Любовта не ми е отнела,
горда съм,че чувствам това.
Хиляди други очи ме гледат небрежно,
всички други устни на твоите приличат.
Защо да си с друг,когато чувството е неизбежно?
И другите не те привличат.
Не искам слава,искам справедливост.
И знам,че в морето от любов ще плувам,
но не искам без теб,проявявам страхливост,
с друг съм нищо,с теб се смея,лудувам.
Не е лесно,помни! Не е лесно
и даже капка честност няма в това.
Не е честно,помни! Не е честно.
Да обичаш тайно и да бъдеш сама!
Дори през сълзи обичай и със себе си горд бъди,
обичай,недей да се чудиш...
Сигурен бъди...
Оценяваш нещо чак когато го загубиш!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me