Очите ти черни...

Колко мъка крият аз не знам,

Но сърцето ти бяло аз не ще предам...

В спомените ми изгряват те като звезди, с които ти ме покори!

Не искам от тях да капят сълзи,

Не искам!

И мен ме боли...

Тез очи големи, те умът ми са ми взели.

В тях се оглеждам аз,

в тях чувам твоят глас.

Гласът от сърцето и душата,

гласът на страха и мечтата.

За това мило мое, чуй ме ти!

Не! Недей да плачеш ти,

а ела и при мен се гушни,

и като първият път ти ме погледни...