Очите ти черни...
Колко мъка крият аз не знам,
Но сърцето ти бяло аз не ще предам...
В спомените ми изгряват те като звезди, с които ти ме покори!
Не искам от тях да капят сълзи,
Не искам!
И мен ме боли...
Тез очи големи, те умът ми са ми взели.
В тях се оглеждам аз,
в тях чувам твоят глас.
Гласът от сърцето и душата,
гласът на страха и мечтата.
За това мило мое, чуй ме ти!
Не! Недей да плачеш ти,
а ела и при мен се гушни,
и като първият път ти ме погледни...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me