Предвкусвам сладостта на онзи миг,
когато мълчешком ще Ви оставя
да споделите радостния вик -
що дълго помежду Ви се стаява
и себе си ще търся до забрава,
там - дето пътят в мен се отразява!

Но някога, оставени сами,
ще вкусите от сладката отрова -
да чакате със трепет онзи миг,
когато ще ми махнете за сбогом,
за да останете - затихващ спомен
в отблясъка на радостния вик.

Тогава пътят Вас ще отразява,
като луната - тиха нощ - за двама!