Забиват се стрелките в мене.
Секундите отчетливо кънтят
и отброяват мойто време,
в което мислите не спят...
Със самотата сме добри другари,
когато всичко е наред.
Но щом ме болката погали,
тя плаче, свива се до мен...
И днес със мъка ме поглежда
и гърчи се във моите нозе,
и тихичко глава навежда...
Дано сънят я унесе...