Небето гръмотевици раздират.

От тътена потръпвам цялата.

Ала под дъжда заставам без капка страх.

И се моля да бъда пречистена.

Гръмотевична буря, добре си дошла.

Аз те чакам с надежда отдавна,

че по плътта си усещам калта

на живота, омърсих се безкрайно.

Нека капките греховете отмият,

нека идат си те със дъжда.

И небето щом в синева се облее,

нека е бяла пак мойта душа.