Аз чакам тук на тази гара вече час,
Полегнала с поглед върху мастилените думи...
А по коловозите звънят
Влакове, забързани към далечните перони.
И спят по студените метални пейки
Забравени надежди, късче хляб...
И бягат с летните одежди
Едно момиче и един хлапак.
А аз сама съм на перона.
Търся пламък, може и да е искра,
Само още мъничко
Да ме накара
Да почакам влака
Пловдив-Твоята душа.
А на билета с червени букви пише
”Не закъснява. Винаги е там!”
Излъгаха ме...
Няма никой...
Само аз със книжка във ръка.
И тя ме лъже.Не пропуска...
За любов говори,
А къде е тя?
И къде е този влак, невиждан,
Тъй чакан, тъй мечтан,
Тъй топлен с моето сърце...
Сама съм...
Само лятото потропва с прашни бронзови нозе.
Спи до мене коловоза...
Ще положа на гърдите му глава...
Влакът явно няма да се върне...
Друг пътник... (По-хубава любов)
Е приютил в уютното купе.
И бърза, за да го посрещнеш
С ключ за своето сърце...
А аз ще постоя тук малко...
Ще погледам смачкания си билет,
Първа класа,със цената:
”Безброй сълзи и парцел „Сърце”
И туптят пред мен стотина коловоза....
И може някой влак да чака там...
Да търси първата изгора... Първото „Обичам”...
И Последната почувствана искра.
Някой може там да се оглежда за
Едно момиче... С книжка във ръка,
Което тъй наивно
Чака да намери любовта.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me