Наблюдават скрито мен звездите,
нощта коприна тъмна на небето е постлала,
вали навън,а всякаш дъждът пълни и очите!
Съмва се, а аз не съм заспала.
Какво спечелих от спомени красиви?
Сълзи, безсъние в дълги нощи?
А хората всеки ден с Любов различна са щастливи.
А аз за едно слънце мое мисля още.
И не е Любовта несподелена,
просто е разочарована от опити неуспешни.
Любовта тъй хрекха е, а сега е наранена.
Любовта тъй истинска е, а хората са грешни!