Моменти по-страшни и от самотата,

животът хули в лицето ти изрича,

виждаш как чувствата снизяват те с земята,

как човек губи способността си да обича.

Колко образи познати с ценности различни,

спомените още са незаздравяла рана,

как всички хора правят те безлични

а аз повече човек на пук на тях ще стана.

Лесен път да избереш,

това е за щастието временна представа

бавно,ала с времето ще разбереш,

че само чувството остава.