Безсъние

Отдавна вън минава полунощ
и улиците спят притихнали.
Ти продължаваш да говориш за любов
и с погледа си цяла ме изпиваш.

Цигарен дим над чашите...
по-черен във душата ми се стели.
Не ми приказвай за любов,
че думите ти са безкрайно овехтели...

Поглеждам те разсеяно
и там-във тебе
отражението си аз виждам
една огромна самота.
На себе си не мога да завиждам...