Гардже мамино рошаво,
с вечно вирната човка,
с малко жълтичко още по нея,
все си някъде в облака,
върху вятър се носиш
и небето ти е до колене...
И макар да опитвам
да ти пазя перцата
все по някое пада отскубнато-
всеки сам си открива
своите истини
и намира своето чудо.
Гардже мамино рошаво,
с вечно вирната човка,
дето винаги всичко си знаеш,
ако някой попита
за най-сладкото птиче,
ще му кажа за тебе:това е!