Дойдох си и съм тук за малко.
После ще бягам от теб,
от живота си може би малко.

За да скрия от себе си...
... някоя друга сълза.

Реших да бягам там, където никога не ще я видиш и ти,
да се стича по мойте бузи.

Никой не ще ме спаси
от всичко идващо в бъдеще.

НИКОЙ не може да ме предпази
от собствения ми живот в лъжа.

Не ще ме спреш със свойте думи пламенни,
да бягам всеки ден по малко от реалността.
Забравям вече напътствията казани,
за да потъна в мойта ревниво пазена лъжа.


Не ще науча що е мир и щастие,
догде не се изправя пред скръбта
и с цяло гърло да крещя за щастие,
което те очаква след смъртта.

До мене бе за радост и утеха,
сега те няма и сърцето ми тъжи.
Да бе се възродила в мен,
за мъничко в човека,
нуждаещ се сега единствено от ТЕБ.

Ще спра ли някой ден да бягам,
от всеки, от поредния изминал ден...
Да застана пак пред огледалото,
да кажа, че имам сили да се справя с утрешния ден.