Къде изчезна мойта фея -
попитах старата гора?
А тя с листата зашумя -
сякаш нищо не разбра...

Попитах сетне слънцето
не знае ли къде е тя?
Зад облак сив се скри и то
и повече така и не изгря.

На ручея тогава се помолих,
пресичащ толкова пътеки.
Водата дъното оголи,
останах сам - крещейки и крещейки...

И в този миг една калинка
във мократа ми длан се спря.
Погалих малката живинка,
ала от ласката ми тя... умря.

До днес все още търся нея
в пропаднал свят без чудеса.
Дали не беше мойта фея
червена, с черни точки?... Небеса.