Нараних те!

Съжалявам!

да върна времето, не мога!

Да върна думите, да ги хвърля в морето

Не, само нараних ти сърцето!

Знам, невинна си ти сега,

Знам, боли и в устата ти горчивина

Знам къде сгреших,

Но не знам защо!

Казвам, че те обичам,

Същото го казваш и ти

А защо така с теб се караме кажи!

Защо трябва да страдаме ние с теб сега,

Защо като се сбъдва най-съкровената мечта.

Много ли е да искаме да сме щастливи,

Много ли е? Само ние ли сме „криви”?

Защо се получава така?

Защо криеш и страдаш сама?

Защо доверие ми нямаш ти?

Защо отново сълзи?

Все това защо!

Искам да изкрещя!

Срещу всички! Срещу света!

Нека чуят моя вик.

Аз съм лъв,

Ти си моята лъвица

Ти, моя кралица!

И запомни едно!

Не ме интересува, кой и защо.

Нарани ли те, „ще яде дърво”...

Било то и аз...

Знай страдам за всичко, за всичко между нас...

И нека не го пропиляваме с лека ръка,

няма да те оставя сама

защото аз съм вече тук

и знай аз съм друг...