Никой не знае какво крия в сърцето,
колко много предадени приятелства и мечти.
Как нощем дори аз бърша от сълзи лицето,
как душата от хилядите рани стене и крещи!
Никой не може да види в очите
как бликат изпълнени с болка и кал езера!
Как със всички сили изплаквам мечтите,
и как винаги вътре остава единствена една!
Никой не може да усети ръцете,
които не са докосвани от години с топлина!
И никой не може да върне отнетото,
никой не може да ме докосне с любовта!
Никой не знае какво е във мене.
Как се боря за живота си със всеки минал ден!
Как всичките болки и цялото бреме
ги пазя вътре дълбоко във мен!
Никой не знае какво крия в сърцето.
Хиляди предателства,изгубена любов,загинали мечти!
Как нощем дори аз бърша от сълзи лицето.
Как душата от хилядите рани стене и още крещи!
А ако някой някога успее да разбере
болката силна вътре във мен,
го моля да стопли моето с неговото сърце,
да не бъда така тъжна и студена!
Ако някой някога види сълзите,
да опита да ги превърне отново в мечти.
Да покаже,че съществуват още красиви звездите,
събирайки ги пак във моите очи!