uFeel.me
Един замислен разговор, но е по-скоро монолог
Автор: inamay,  16 юли 2008 г. в 11:27 ч.
прочити: 253
Разбираш ли какво е… 
Не исках да те питам точно 
с този тон,
дори и не върви да ти задам въпрос.
Не те познавам, ала
прозорецът е… 
виновен е,
защото те прегръща повече от мен.
А аз стоя зад тъмнината
и вглеждам  с дъх чертите ти…
с трептенето на струни
от виолончело,
накъсани от страст
и прогорили му лъка
до лунно празно…
в дълбока бездна…
разстояние
и неизмерено пътуване
между потракване
на празните вагони…
Концерт за погледи,
разминали си правите
преди да съмне,
а можеше да ги пресрещнат 
по лъчи от слънце…
Разтичат се от разкривеността мелодии…
преследват се до неумелост,
изричат нещо при отваряне
на следващата лента…
А там били са заедно
и са пътували по срещнатите облаци
и бучките от лед в две чаши питиета,
и под чадърите за криене
от смешен дъжд…
дъждът, когато бил е клоун,
валял през нова кръпка
на пробития небесно син 
до избеляло купол
на пътуващ цирк от минало…
Разбираш ли какво е…
да те вали прозорецът
и ти да искаш 
да се скриеш от сълзите му…

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me