uFeel.me
Нощна рапсодия
Автор: meri4ka,  16 юли 2008 г. в 13:06 ч.
прочити: 222

Нощта бе ясна, шушнеха треви,
приказки разказваха елите.
И многогласна рапсодия тук се изви
под съпровода на щурците.

Луната се заслуша в хора.
В косите й заплете се светулка.
Свидетел стана им стобора
и в двора - плетената люлка.

И тя, пленена, във омая нощна,
от звуци нежни – една соната,
не вярваше, че тази светлина
ще озарява пътя и, съдбата.

Той беше странник, и в своя път
нощи горещи споделял беше.
И не веднъж със женска плът,
зла, самотата си тешеше.

Той беше обич, и хляб за нея.
Тя вино беше, надежда сляпа.
Но две сърца в едно да слеят
не пожела, изглежда, Сатаната.

......................................................................

Нощта бе сива, и дъжд валеше.
Листата капеха пред зима.
Но спомен смътен и далечен
напомни им, че пак ги има...

"...чувам твоите стъпки да стенат.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me