И тя стоеше там и слушаше.

С усмихнато лице и с интерес.
С очи изпълнени със бъдеще
И с вяра в „утре” и във „днес”.
Нетърпеливо хапеше си устните
И погледът й шареше навред.
разрошваше косите пуснати
и гледаше с очакване напред.

И тя стоеше там и слушаше.

И мислеше за своя път.
В ума си ясно виждаше
И изгрева и залеза отвъд.
И стискаше понякога ръката ти
Със пръсти нервно потреперващи.
А ти пък виждаше в душата й
И в нея непрестанно гледаше.

И тя стоеше там и слушаше.

Готова да направи свойта крачка.
Тъй уверена се чувстваше.
И силна, всекиго да смачка.
И нетърпелива във очакване
да й кажеш накъде да тръгне.
До теб ту сядаше, ту ставаше
Но без назад да се обърне.

И тя стоеше там и слушаше.

Все така усмихната и смела.
На пейката до теб се буташе
Съдбата си във твоята оплела.
И тогава ти престана да говориш.
После се изправи и си тръгна.
Какво очакваше да стори?
Тя мълчеше, ти назад не се обърна.

А тя стоеше там и слушаше...