* * *

Из цикъла: "Аз АТЕИСТЪТ! (горд при това)"

Ах колко странно ми се струва,

когато погледът ни към небето литва,

кръстиме се - душата ни робува,

на митове във шепот на молитва!...

И молиш се, и чакаш... подаяние,

да падне гръм?!... От ясното небе?!...

Загърбил сили и познание,

на църквата под... златното кубе!...

Оставяш се сред някакви легенди,

на милостта на разни... Богове

и себе си усещаш непотребен,

далече от реални светове...

И вярваш, вярваш, че ще ти помогне,

че по-добър животът ти ще стане,

че болката във тебе ще надмогне,

че ще излекува твойте рани?!...

И... стртанно някак - чувстваш се добре!...

Говорим си сами - душата луда,

преплели двете си ръце,

с вяра във... перфектната заблуда!...

И гледам те, и мисля си човече,

нима сме толкоз слаби хора?...

Че вярваме в задгробен свят далечен,

неспособни в този да се борим...

Слаби, с недоверие във себе си,

в упование на Божества и... митове,

разшифроваме Библейски ребуси,

превръщаме ги сетне в... хитове!...

И молим се, и гледаме в небето,

шептим молитви във захлас,

прегърнали Библейското либрето,

а... Слепи сме...

За Бога в нас!...

* * *