Искам ти прошка, защото
преди, когато се влюбих
направих го без да го мисля.
През годините толкова много моменти загубих
моменти, които не виждам.
Искам ти прошка, задето
те гледах преди непрестанно;
зная-дете бях проклето
и вярвах, че има любов.
Искам ти прошка, задето ти казах да бъдеш
готов,
когато не беше.
Искам ти прошка, макар и да кажеш – късно е вече,
понеже смелост намерих сега,
а някога – някога! – от многото грешки
изгрях вместо слънце - луна.
Искам ти прошка, защото
търпя ме със моите слабости.
А не биваше, и най-вече - не трябваше,
защото се влюбвах все повече.
Искам ти прошка, задето
родих ти деца,
макар да не искаше, подобно на
хиляди други неща.
Прости ми!
Прости, че ти втръсна,
че си тръгна,
че ме забрави,
че ме изтри от
живота си..........

Прости, че изгубих ти времето,
и че все пак оставих ти
спомени.