Не всичко, което блести е злато,
Но и не всяко злато блести,
Защото има разлика от злато до злато,
Както има от смях до сълзи.

Има злато-металът,
Но той е само за алчните,
Ала те не разбират колко жалък,
Е светът за наивните.

Те мислят, че имат всичко,
Те имат наглост и високомерие,
Ала не съзнават, че нямат нищо,
Само присмех и съжаление.

Те мислят, че ги почитат,
Че им се възхищават и ги ценят,
Ала не разбират как се оплитат,
Сами в своя ад.

Не виждат истинското щастие,
Не виждат красотата, любовта,
Заслепени са от собственото си нещастие,
Че имат всичко, но не и радостта.

Защото златото е вътре в нас,
В сърцето ни и в душата,
Защото то грее заедно с нас,
Чрез усмивката и добротата.