Това е тъжната жена,
която спомени отглежда,
върви сама през вечерта
и поглед все надолу свежда!
Събира спомени отвред,
за нея те не са излишни,
захвърлена, ненужна смет,
умрели мигове предишни!
Във всеки спомен тя чете
на миналите дни тъгата ,
усмивки, сълзи на дете,
прелитат като птиче ято!
Във всеки спомен търси тя,
вълшебно късче обич свята
и срещне ли те - с доброта,
ти подарява - миг от лято!!