Отново душата ми за тебе страда,
а сърцето сякаш от болка умира.
Когато съм без тебе потъвам в ада,
а душата ми просто бавно загива.
Умирам бавно без твоята любов
и без прегръдките на твоите ръце.
За какво ми е този нещастен живот
щом не мога да имам твоето сърце?
Измъчвам се - Умирам бавно,
дали някога ще спре да ме боли?
Не зная дали ти е забавно,
когато сърцето ми от болка кърви?!
Ти не знаеш какво се крие в душата ми,
а някога помислял ли си за това?
Когато съм без теб прегръщам самотата ми,
а всичко около мен е само тъга.
УМИРАМ - това е надеждата за мен
ще спре ли от любов да ме боли?
Ти не знаеш, че гасна всеки ден
когато душата ми се дави в сълзи.
Отново плача - това ли постигнах
след толкова години борба?
Сърцето ти дори и не достигнах,
а това ли бе проклетата съдба?
Как без тебе да живея,
като дори и надеждата в мен - УМРЯ?
Как да ти кажа - дори не смея?
Обичам те - дори и не разбра...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me