някъде под дъжда
се събират усмивките на хората...
някъде под дъжда
аз ги търся...

толкова дълго...

толкова дъждове
измиха земята
докато аз измислях причини
да се събуждам...
да спрат да валят бе...

нямаше начин да се усмихна...
но все ги търся...
усмивките...
и чакам...
там под стрехите
ще ме видите...
подготвен...
с харпуна за усмивки
и мрежата
и живарника
и...

баси дъжда днес...
ни една усмивка не хванах...
но пък
как ми се хилеха
тия задвитринните...
и ми завиждаха
за джапанките...

и оптимизма...