Тихо е, нощта омайна
свири нежно на любов.
Красота като звезда сияйна
шепне във ушите благослов.
От струните - въздишки нежни
сипят се като звезди от небосвод.
Две очи дълбоки, влюбени, безбрежни,
вперени в небето, копнеят за живот.
Две очи невинни, вперени в небето.
Искат, търсят и наивно вярват те.
Тупти, не може да се спре сърцето,
едно сърце обично, сърцето на дете.
Две ръце трескаво една у друга впити.
Молитви устни, разтреперани, изричат.
В земята твърда - колене забити...
капки пот по челото се стичат.
Едно момиче паднало на колене,
шепне тихо, нежно и се моли.
За любов, за друго - не.
душата си за нея да разтвори.
Едно момиче, което няма що да губи,
което се бои от старото си аз.
Бои се, че любовта не ще се пак пробуди,
че ще забрави да обича във захлас.
Едно момиче всяка нощ се слива с боговете,
босоного, разтреперано, с разрошени коси.
Ни болка, ни студ усещат веч нозете,
щом страданието любовта и ще спаси.
Моли се на боговете тя и ги възнася,
готова е на всичко, в замяна дава своето сърце.
Жертва, в името на любовта, себе си принася,
едно окрилено момиче, едно пораснало дете.