Събуждам се, а теб те няма.
В стаята съм пак сама!
Мъката по тебе е голяма,
че сълзите ми превръщат се в река!

Срещнахме се тъй случайно,
сякаш било ни писано, нали?
Аз влюбих се в теб безкрайно,
а ти не виждаше моите сълзи.

Изминаха години и пак те срещам,
но този път си тъй различен,
този път някак си усещам,
че не съм спирала да те обичам!

Имах много мъка в живота си -
срещи, раздели и влюбени мъже,
но единствен ще останеш ти -
единствения в моето сърце.

Само споменът за тебе
поддържа огънят на любовта ми,
само нощта ми с тебе
ме поддържа жива дори в съня ми!

Ти беше толкова романтичен,
вечеря на свещи и ваза с цветя.
Не очаквах, че точно ти ще си различен -
не очаквах да прекарам с теб нощта.

След всичко което ни се случи
отново да съм с теб, забравих да мечтая!
Явно между нас пак не се получи,
и тука беше Началото на КРАЯ...!