* * *

Отново, по Великия - Челентано!

Е, ти я отведе приятелю мой

и вече си мислеше, че ще е твоя,

разчупи брутално моя покой,

а може би... вината бе моя?!...

От днес нататък, ти с нея ще спиш,

от днес нататък, тя с теб ще се храни,

но слушай приятелю, добре и ме виж,

аз тука оставам - да ближа рани!...

Но когато тръгнеш, недей да забравяш,

че съм останал тук и ще чакам

и ако наистина знаеш какво правиш,

когато излизаш - Затвори вратата!...

Но... какво ли отнасяш приятелю в здрача,

едно тяло... но не и... умА?!

Има дни, ще го прави и... плаче,

жената тук е... това!

И... Ще избяга при мен - ще ме сънува,

и ще спечеля знам - отново аз,

и ако се съблича няма да се страхува,

както когато, беше у вас...

Приятелю мой, ти малко сгреши,

НЕзатвори врата - не се обърна,

ще я оставя така, а тя да тешИ,

душата с надежда, че ще се върне...

Но...

Жената тук е това...

Ще избяга от мен, ще те сънува,

ще загубя знам, отново аз

и ако пак се съблича, не ще се срамува,

както когато го прарвеше в нас........

* * *