* * *
Отново, по Великия - Челентано!
Е, ти я отведе приятелю мой
и вече си мислеше, че ще е твоя,
разчупи брутално моя покой,
а може би... вината бе моя?!...
От днес нататък, ти с нея ще спиш,
от днес нататък, тя с теб ще се храни,
но слушай приятелю, добре и ме виж,
аз тука оставам - да ближа рани!...
Но когато тръгнеш, недей да забравяш,
че съм останал тук и ще чакам
и ако наистина знаеш какво правиш,
когато излизаш - Затвори вратата!...
Но... какво ли отнасяш приятелю в здрача,
едно тяло... но не и... умА?!
Има дни, ще го прави и... плаче,
жената тук е... това!
И... Ще избяга при мен - ще ме сънува,
и ще спечеля знам - отново аз,
и ако се съблича няма да се страхува,
както когато, беше у вас...
Приятелю мой, ти малко сгреши,
НЕзатвори врата - не се обърна,
ще я оставя така, а тя да тешИ,
душата с надежда, че ще се върне...
Но...
Жената тук е това...
Ще избяга от мен, ще те сънува,
ще загубя знам, отново аз
и ако пак се съблича, не ще се срамува,
както когато го прарвеше в нас........
* * *
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me