"всеки път когато сядам пред белият лист

със молив в ръка

си мисля че е крайно време да напиша

онова стихотворение

вечното

което ще осмисли живота ми... "

Булат Окуджава

и сядам отново

без всякаква мисъл в главата си

и се чудя

аз ли съм празен

животът ли?

няма радост

която да не може да не бъде изпята!

има ли болка която да не може да бъде

изплакана...?