В гласовете на щурчетата
далиите ще разцъфтят-
белите далии на тъгата ми
прекипяла.
Отминава летен ден,
бос и мъничко луд,
шепнещ тихичко
тази тежка дума-
раздяла,
която ще падне -
камък в кладенеца
на нощта.
Тъй дълго ще пада,
че ще секне песента
на петлите.
По първи петли
светът е безумно млад
и се смее,
когато над бездната полита.
До първи слънчев лъч
ще се налива вятърът с тишина,
докато пиян пред прага на утрото
се търколи.
Отново -здравей...
Окъпани в капчици метличина роса,
посрещат слънцето мислите ми-
светли, дръзки и голи.