Нощ. Луна. Престъпна тишина.
Тя - сама, със свещ горяща във ръка.
Крие се от непрогледна тъмнина;
от разбита къща, от последната треска.
Тича и не се обръща Тя назад.
Нозете - кървят, а полите - раздрани.
Очите - диви, тъй страшно блестят.
Косите - кални, разпилени, неприбрани.
И няма страх в очите на младото лице.
Тича Тя през буря, през река, море, поле,
смело и безотговорно - с тупкащо сърце,
боса и трепереща, с разперени криле...