На пасбищата окосеното сено тежи от урожай.

Земята е като тъкана кърпа, полюшвана от вятъра.

Нощта, събрала босоногите звезди, ги къпе във потайност!

И е тишина...

от твойто неприсъствие!

На керемидите, на покрива...

сърцето ми е гълъб, тръпнещ, гледащ във простора!

Сама съм пак и нанизвам чувства,

мъниста разпилени, в очакване на теб!