С чар и буйна страст

непрестанно връхлиташ

скалистия бряг.

С трясък се разбиваш в него

и раздробена в морето

се връщаш пак.

И пак, и пак... - неуморно,

и непрестанно,

но не безразборно,

от брега сякаш побягваш,

а после отново към него

пак прибягваш - и пак, и пак...,

с другите вълни все се надбягваш.

Всеки път като ново цяло,

с мощна сила ти прегръщаш

на своя мил скалистото тяло.

Твоята любов явно камъка не разбира

и на милиони пръски те разпилява!...

Сякаш силата ти ревниво прибира,