Той пръв си отиде - че беше добър,

И бе го животът орисал.

Валеше. И всеки държеше чадър,

Най-както, той беше написал!



И капките дъжд, като ситни стъкла

Блестяха. Опитваха някак

Да влязат под чуждата кожа, така

Тъй както бе влязъл, добрякът.



Пред гроба му, всеки приведе глава

Секунда една да си спомни

Как беше понесъл, под мишка една,

Добряка, две счупени стомни.



Едната - съдба на забравен поет

Обичащ живота и всеки,

А другата - в бедност и чувства оплет

Тъй както, са всички поети.



Така си отиде... Валяха очи

с зеници от капки дъждовни

И кой ще го помни... щом аз или ти

Не носехме, тези две стомни!