Луната, кръглолика хубавица,
кокетно се усмихна на нощта,
очите и`, с изписани ресници,
изпращат обич на една звезда.

Намигна закачливо, сякаш казва:
"Порадвай се на тази светлина,
че утре може облак да ме скрие, 
да затъми селенска красота.

Хвани мига! От мене зареди се,
в орбитата смело влез и ти,
а после ако искаш отиди си
и място ново, свое заеми.

От мен обаче спомен запази си,
мечтанието светло на нощта,
сияние, тъй нежно и красиво,
искрящо като приливна вълна."