Как си забрани да чувстваш, научи и мен, не искам да боли, нима тъй лесно се забравя да обичаш, или живееш още със преди?
Кажи ми как сърцето си затвори зад леден поглед и непробиваем зид, поставил между себе си и хората... нима така си по-щастлив?
Не ме допусна зад стената на измъчената си душа, прогони ме без свян и милост, не ти бе нужна любовта...
Не ти се сърдя и не мразя студените ти като лед очи, пронизаха ме на дълбоко във душата и може би от тях така боли...
И върнах се на дъното на самотата си с така познатите ми мъка и тъга, все още имам сълзи и болят ме... защото пак останах без любовта.
От утре искам да съм друга, невярваща на думи и дела, спирам любовта да търся, затварям си сърцето за света... нали ти ме научи на това... и питам се по-добре ли е така?!!
НАИСТИНА ЛИ БЕЗВЪЗВРАТНО СИ Е ОТИШЛА ЛЮБОВТА?!!!!!