продължение

.....пиша, заради красотата на Cveteto ,защото

ВСЯКА ЖЕНА Е КРАСИВА, ДОКАТО Е МЛАДА,НО НЯКОИ ГО ОСЪЗНАВАТ, КОГАТО ВЕЧЕ СА ГРОЗНИ.БЛАЖЕНИ ТИЯ, КОИТО СЪУМЕЯТ ДА ОТСТОЯТ И СЪХРАНЯТ СЕБЕ СИ!

I Част

***1***

Във втори срок на шести клас на нейния чин сама дойде и седна Елица. Усмивката и беше топла, а в предния й крив, странно защо все още млечен зъб имаше нещо очарователно . "Сигурно за това не я харесват другите, или за това я избягват". Търсеше причината, защо Елица избра точно нейния чин. Момичето, дори не я беше забелязало до този ден измежду 28-те си съученици:

- Може ли да сядам с теб ? - попита Елица. И добави с млечно-зъба усмивка :- аз мисля, че трябва да сме приятелки!- Момичето видя трапчинки на смуглото лице на Елица и това й хареса.

- Заповядай!- смутолеви Момичето и притихна, за да чуе причината за избора на Елица .

Елица общуваше с други момичета, определяше си срещи за вечерта и не обръщаше внимание на Момичето. То пък спря да мисли дори за уроците в час, за да гадае, защо Елица реши да сяда точно с него и какво точно приятелство има в предвид. Та тя си имаше приятелки и не беше ясно, защо и е още една.

Към края на първия заедно час Момичето получи бележка от седящата до нея Елица с текст: "Ще ставаме комшийки". И толкова. Момичето не се стърпя и попита :

- Къде ще се местите? На нашата улица ли?

Елица избухна в гласен смях.Часът беше по химия, учителката много уважавана, тишината пълна. Момичето погледна смутено Елица, но се усмихна съучастнически.

- Какво е това безобразие? На когото не му се слуша и има по- важни неща за разговор . .......

Момичето не чу повече.Смътно му се стори , че чу името си. Наведе глава и усети как чак ушите му порозовяват от притеснение. Наложи си, че няма дори да поглежда новото другарче на чина до себе си до края на часа.Даде си вид, че слуша внимателно урока, но мислите му бяха другаде: "Къде сгреших?", "Какво толкова смешно казах?"

Звънеца издрънча и тя несдържано попита :

-Не те разбрах .За какви съседи става въпрос?

- Наско ми предложи да ходим - усмихвайки се топло и привидно свенливо , накланяйки главата си настрани, сподели Елица.

- Кой Наско? Къде да ходите? - недоумяващо изстреля Момичето.Улови се, че мисли, че Ели / другите наричаха Елица така/ играе някаква непонятна й игра. Пак започна трескаво да търси причината: " Другите момичета си мислят,че е подочула нещо от тайните им и Елица е решила да разучава, какво и колко точно": "Отмъщават й, защото миналата седмица, само тя от целия клас знаеше отговора на преговорния въпрос "Има ли солени езера ?" и новата другарка по география каза, че всички са за двойки . Разбира се "всички", подразбирайки се изключваше Момичето. Мислите й трескаво бъкаха, докато оглеждаше милата състрадателна, усмивка на Ели . Не! Не можеше това ангелско мило личице....... Усмивката на Ели се смени и тя се разтресе отново от звучен смях. Несъразмерно големите за лицето й черни очи се бяха удължили топло:

- Съседа ти...., Наско.....,Атанас. Той ми предложи! Ние ходим. Заедно сме - и Ели продължи да се усмихва.

Момичето загря и попита:

- Наско?!

- Нали съседа ти е Наско?

- Има един Наско, който живее срещу нас, само, че той е.... - ...тя почти не го срещаше. Дори не си го спомняше как изглежда. Той не играеше с другите деца. Последните и спомени за него бяха, когато тя беше на 3, а той на 5 играеха на кюфтета в калта, пред дома му, където нямаше нито тротоар, нито трева. За това пък много добре познаваше майка му, която идваше почти всяка вечер в дома на Момичето, оплакваше се, хлипайки тихо на майка й .Често искаше пари на заем. Смътно си спомни за оплакванията на майката , че Наско е мързелив, изостава в училище и няма да отиде на добър край, както по - голямата си сестра, която се бе отказала да учи след първи курс.....Чувала беше, че той измъчва по някакъв начин майка си /" горката страдаща жена"/, "защото нищо хубаво не може да научи от баща си".......

- Какво за него? Искам, да зная всичко за него! Какво прави след училище, кои са родителите му....Била ли си у тях? ...Как е? ......

- Всъщност ние не се харесваме с него. Някога играехме заедно, имам дори и снимки с него,но..... . Майка му е приятелка на майка- Най- сетне откри да каже нещо хубаво.....и млъкна. Погледа и обаче изразяваше недоумение, съчувствие и дори съжаление към Ели...., но пък това и даваше възможност: някой да си споделя с нея, да има приятелка, да прилича на другите. Да се чувства значима.

- Да ти призная ли нещо? Ама няма да му казваш! И той не те харесва. Но аз му казах, че държа да сме приятелки, защото сте съседи.- Елица можеше и да е по- точна : да разкаже, че Атанас всъщност смята Момичето за разглезена , надута и предвзета пикла, на която всичко и е на таман и той не може да я понася. С оглед на добрите бъдещи съседски и приятелски взаимоотношения, Ели премълча това и отново се усмихна . От изражението й лъхаше топлина и искреност.

Така Елица влезе в живота на Момичето и въпреки, че нямаха общи интереси, виждаха света по различен начин и дори имаха различно мнение по отношение на Атанас те се сближиха.

Момичето беше благодарно на Елица. Според нея тя беше отракана, контактна, обичана от всички и интересна. Имаше невероятен опит във вечерния живот, знаеше много неща за любовта, без да е прочела нито една книга, нямаше вечерен час и никой не й казваше къде да ходи и с кого да дружи. Около нея винаги се рояха куп приятелки, които я уважаваха и обичаха и ценяха мненията и приятелите й. С лекота даваше компетентни мнения по всички житейски въпроси, нищо че имаше пропуски в таблицата за умножение , правеше повече правописни грешки от второкласник и посещаваше задължителна занималня за изоставащи ученици.

Най-вече винаги съумяваше да каже с лекота : " Много им здраве на даскалята! В живота има много по-интересни неща!"