Дванадесет часът на страховете стрелките преброяват сякаш нас нощта ни плаши казвайки &rdquo;Заспете, но ще събудя който искам аз!&rdquo; Измамна дрямка бавно ни наляга умората ни стисва за врата леглото сякаш почва да пропада и се разтваря в капка тишина. Започват танц със призраци стените показват ни във всеки сторен грях и истината виждаме в лъжите кошмарът не признава звезден прах. Дванадесет часът да се замислим &ldquo;Дали усмихнах някой този ден, без срам ли легнах само с мисли чисти че утре може и да е без мен?&rdquo;