Баладата на миналото в мене се разтече
И в сивото на уличните стъпки, се разля.
Звездите се размигаха, да кажат "Добър Вечер"
Преди да дойде утрото, и хорската тълпа.
Луната се разхождаше по струните ръждиви
Подгонена от пръстите на нощтен музикант.
А сенките на кестените, както самодиви
Игреха хоро, пред сграда - сянка на гигант.
Тъмата се изгуби в празни образи в безкрая
С кръвясали очи, премига спрял автомобил
По ехото на улицата, жлъчно псета лаят
Повярвали, че в тихото, гласът им се е скрил!
А в облаците...лазят и премигат самолети
Задремалите пътници, повдигаха глави
Да видят, там отдолу малки точки - дето светят
От малък град...във който вероятно всичко спи!
Баладата на миналото в мене се разтече
И в сивото на уличните стъпки, се разля.
Звездите се разсъниха, да кажат "Добър Вечер,
Ти пътнико, от самолета, как така видя"?