Баладата на миналото в мене се разтече

И в сивото на уличните стъпки, се разля.

Звездите се размигаха, да кажат "Добър Вечер"

Преди да дойде утрото, и хорската тълпа.



Луната се разхождаше по струните ръждиви

Подгонена от пръстите на нощтен музикант.

А сенките на кестените, както самодиви

Игреха хоро, пред сграда - сянка на гигант.



Тъмата се изгуби в празни образи в безкрая

С кръвясали очи, премига спрял автомобил

По ехото на улицата, жлъчно псета лаят

Повярвали, че в тихото, гласът им се е скрил!



А в облаците...лазят и премигат самолети

Задремалите пътници, повдигаха глави

Да видят, там отдолу малки точки - дето светят

От малък град...във който вероятно всичко спи!



Баладата на миналото в мене се разтече

И в сивото на уличните стъпки, се разля.

Звездите се разсъниха, да кажат "Добър Вечер,

Ти пътнико, от самолета, как така видя"?