Бях сълзата в очите си…
Горях за болките на другите…
Унижавана, сама в мечтите си…
Болеше… дори още боли…
Наричаха ме Никоя…
Бях единствено Лъжа…
Наричаха ме Нечия…
Какво от това?
Не бях... нито Никоя… нито Нечия...
Бях себе си и страдах… от тази истина...
Бях… минало… бях… болка…
Бях… себе си… Бях… и не се предадох!
Сега съм… пак аз… но по-отраснала…
По-зряла... и с повече проблеми…
А раната на сърцето е зараснала…
С надежда за бъдеще... без лъжи и измени…
Сега съм… себе си пак…
И наричат ме Негова…
Защо точно негова сега?
Наричат ме просто Сълза…
Такава съм била…
Аз съм… Себе си докрай… оставам…
Не съм собственост…
Аз съм… такава… с детска душа…
Ще бъда… ангел може би…
Със снежно бели криле...
Ще бъда... пак себе си…
Ще летя из алените поля…
Ще бъда... с ангелска усмивка може би…
Ще успея… да свикна с промените…
Ще бъда обичана може би…
И някой ден ще дойдеш сигурно ти…
Но помни... очите ми… какви бяха… какви са...
Пълни със сълзи…
Ще ме наричат Усмивката, която е себе си…
Аз ще бъда… всичко, което ти НЕ си!
Аз бях… Аз съм… Аз ще бъда… в твоите несподелени мечти!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me