Когато бях със другата, разбрах,

Че някъде... оставил съм сърцето си

На фронта след пожара няма прах,

А сълзи и повтарящи се шепоти.

Препускаха, преходили жарта

Онези незабравящи се спомени

Като коне към свойта свобода

От своя властелин, без жал изгонени.

И крачат гордо, миналите дни

Във кръглия фонтан, на самотата,

Дванайсет човки спускащи води

Са лебедите черни, на тъгата!

От всякъде е непрогледен дим

И лутащи се сенки в неведение,

В душите сал се виждаха следи

Към пътя, на човешкото спасение.

На фронта, след пожара изгоря

Сърцето ми, оставено в задруга

Със нечия изстрадала душа

А тялото ми... гаснеше при друга!