,,ИМАХ НУЖДА ОТ ТЕБ.
ДА НАХРАНЯ ДУШАТА СИ!\'\'

Пламен Парнарев

 

Гладна бе.
Като вълчица.
Душата клета виеше из мрака.
Събирах й трошица по трошица!
Храних я с остатъци от вятър!

Поканих те в дома си.
На вечеря.
Със свещите запалени по масата.
Нагиздих най-прекрасната постеля,
останала в следите и по пясъка!

Поръчай й текила.
Днес ще пие.
На срещите си пие до откат.
В живота й нахлу като магия,
а толкова се пази от това.

Пристъпвай леко.
Да не я уплашиш.
Прегърни я даже и да спи.
Има нужда да я стопли някой.
Моля те, с любов я нахрани!

....................
Ще избяга от себе си.
Утре.
Ще забрави, че днес я боли.
Ще замръзне в очите й вътре
онзи спомен от днес и преди!

Ала днес...
Ала днес ще попие
всяка фибра вълшебен прашец
и ще бъде като приказна фея
уловила прекрасния принц!