uFeel.me
Бяг
Автор: juliet007,  21 юли 2008 г. в 23:23 ч.
прочити: 372

Тичам през пустинни небеса,

стъпките ми парят като огън,

леко намирисва на мъгла,

пръснала се тук да ме затвори.

Тичам, а зад мен горят цветя,

падат изнемогващо дървета,

облаци линеят без дъжда,

липсващ във прозрачните им вени.

Искам да се спра във някой вик,

мощен като изстрел скорострелен,

бяла съм, по-бяла от луна,

чезнеща сред призрачни дантели.

Тичам, а зад мен остава прах,

цветен е отпреде хоризонта,

леко намирисва на мъгла,

търся я дори. Да ме затвори.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me